Легенди

Причудливите форми на Белоградчишките скали, наподобяващи гигантски скулптурни ваяния, раждат през вековете многобройни легенди, която да обясни невероятната вкаменена хубост. Преди векове между скалите имали девически и мъжки манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Валентина, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Валентина се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Валентина с римлянина Антонио. Любовта им дълго време останала скрита, дори когато влюбеният се качвал по въже в килията на Валентина. Но детският плач не могли да скрият. Валентина била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я анатемосат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, неподозиращ за жестоката присъда над неговата любима. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, имало и земетръс. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите, Валентина, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.